Фалитът на КТБ: от разрастването до дългогодишните съдебни битки

Банковата криза от 2014 година в България остава трайно в историята на икономическия живот на страната със срива на Корпоративна търговска банка. Създадена първоначално в средата на деветдесетте години, институцията преминава през периода 2007–2014 година през изключително бърз растеж. Според официални данни на Българската народна банка към края на ноември 2013 година тя се нарежда на четвърто място по размер на активите в страната. Освен това заема трета позиция по нетна печалба и първо място по темп на привличане на нови депозити.

Бързият възход на кредитната институция е подпомогнат от привличането на средства от държавни предприятия след отлагането на тяхната приватизация. В управлението и собствеността през годините влизат сериозни международни инвеститори. През 2009 година дял от 30 процента е придобит от Държавния главен резервен фонд на Султаната на Оман чрез люксембургско дружество. Миноритарни дялове придобиват също италиански застрахователни компании, както и руската банка „ВТБ Капитал“. В началото на 2014 година банката дори подписва споразумение за пълно придобиване на „Креди Агрикол България“.

Въпреки мащаба си, институцията е засегната от масово теглене на средства през юни 2014 година. Според цитираните анализи и документи това изкуствено предизвикано напрежение принуждава ръководството да поиска специален надзор. Правителството отхвърля предложение за спасяване от страна на акционерите, а централната банка отнема лиценза през ноември същата година въз основа на доклад, който не е публичен. През пролетта на 2015 година съдът обявява банката в несъстоятелност.

Правните последици от фалита се разрастват в дългогодишни спорове пред български и международни институции. Върховният административен съд отхвърля жалбите срещу отнемането на лиценза с мотив за липса на правен интерес. Въпреки това външните инвеститори и мажоритарният собственик Цветан Василев търсят правата си извън страната. Според решение на Европейския съд по правата на човека от 2022 година лицензът е отнет в нарушение на правото на справедлив процес и правото на собственост. В същото време Оманският държавен фонд завежда иск срещу България за експроприация и нарушаване на инвеститорските права.

Въпросът за политическото влияние на банката също остава обект на анализи. Според публикации в пресата институцията се е ползвала с протекции, които са позволявали привличането на значителен публичен ресурс за придобиване на частни активи в ключови сектори на икономиката. Наблюдателите сочат за срастване между политическа, медийна и регулаторна власт около ръководството на банката. Самият мажоритарен собственик получава политическо убежище в Сърбия, докато вътрешните и външните съдебни процеси продължават да отекват във времето. Сривът на една от най-големите кредитни институции променя изцяло отношението към банковия надзор в страната и поставя на дневен ред въпросите за стабилността на финансовата система по пътя към членството в еврозоната.