Япония изпрати апарат, който да донесе първите проби от луна на Марс

Японската космическа агенция JAXA успешно изстреля в небето безпилотната сонда MMX с помощта на тежкотоварна ракета H3 от космодрума Танегашима в ранните часове на вторник. Това стана в 4:41 сутринта местно време, като след отделянето на апарата екипите на Земята бързо са получили очакваните сигнални потвърждения за неговото нормално функциониране. Сега предстои дълъг полет до Марс, което има за цел да разреши дългогодишни научни загадки.

Ако цялостното начинание завърши с успех, това ще бъде първият път в историята, в който материал от марсианските луни се завръща за лабораторни изследвания на нашата планета. Вътрешната част на Слънчевата система притежава едва три естествени спътника – нашата Луна и двете малки тела около Марс, носещи имената Фобос и Деймос. Те имат неправилна форма, напомняща на космически картофи, като Фобос е с диаметър около 20 километра, а Деймос е наполовина по-малък. Учените отдавна обсъждат две основни хипотези за техния произход: или са образувани от отломки след древен гигантски удар в Марс, или представляват скитащи астероиди, уловени от гравитацията на планетата.

Маршрутът и задачите пред апарата включват преминаване покрай Деймос, преди сондата да се насочи окончателно към основната си цел Фобос. Изследователите планират да спуснат малък роувър на повърхността на спътника, макар че това предизвикателство е без аналог до момента. Според проф. Сара Ръсел от Природонаучния музей в Лондон, която е заместник-ръководител на мисията по анализ на пробите, липсата на собствена силна гравитация в комбинация с огромното съседно привличане на Марс превръща кацането в изключително трудна задача. Машината трябва да проучи терена, за да подготви безопасно кацане за самия основен космически кораб.

След като кацне на Фобос, MMX ще използва специализирана робот ръка и две устройства за вземане на проби, за да събере едва 10 грама космически прах. Въпреки скромното количество, д-р Хриса Авделиду от Университета в Лестър посочва, че дори отделните зрънца носят достатъчно информация за задълбочени лабораторни анализи. Взетият материал ще бъде запечатан в специална капсула, която трябва да се завърне на Земята през 2031 година с парашутно приземяване в пустинята Уоумера в Южна Австралия.

Химичният и минералният състав на върнатите частици ще дадат директен отговор на въпроса за произхода на спътниците, тъй като двете конкуриращи се теории предполагат коренно различни резултати. Наред с това съществува научна надежда в събрания прах да има и микроскопични зрънца от самия Марс, попаднали там при предишни метеоритни удари по повърхността на планетата. Това би осигурило безценни преки данни за еволюцията на цялата марсианска система и би отворило нова глава в планетарните изследвания.