Газовият маршрут през България шест години след старта на Балкански поток

Към октомври 2026 г. газопроводът „Балкански поток“ продължава да бъде основен маршрут за пренос на руски природен газ към България, Сърбия и Унгария. Инфраструктурата, която представлява сухопътното продължение на „Турски поток“ през българска територия, е в експлоатация от началото на 2020 г. Тя промени радикално енергийната логистика на Балканите, измествайки стария транзитен път през Украйна и Румъния.

Техническият капацитет на системата е проектиран да обслужва значителни обеми от синьо гориво. Докато „Турски поток“ пренася газ от Русия до Турция през Черно море с общ капацитет от 31,5 милиарда кубични метра годишно, българското разклонение приема част от тези обеми. „Балкански поток“ разполага с капацитет от близо 16 милиарда кубични метра годишно при навлизане от Турция, като към Сърбия се насочват около 13,88 милиарда кубични метра.

Еволюция на един енергиен проект

Историята на „Турски поток“ е белязана от поредица геополитически обрати. Проектът се появи като наследник на спрения през 2014 г. „Южен поток“. Първоначалните планове за изграждане на директна връзка бяха обявени от руския президент Владимир Путин в края на 2014 г. Процесът обаче премина през сериозно прекъсване през 2015 г., след като отношенията между Москва и Анкара се влошиха заради свален руски военен самолет.

След помирението през 2016 г. работата по междуправителственото споразумение се ускори. Строителството на офшорната част в Черно море започна през май 2017 г. и приключи в края на 2018 г. Пълното запълване с газ на морския участък се случи през ноември 2019 г., а официалната церемония по откриването се състоя на 8 януари 2020 г. с участието на лидерите на Русия и Турция.

Сигурност и нови предизвикателства

През последните години инфраструктурата на „Турски поток“ е обект на повишено внимание поради рискове от саботажи. Според данни на руското министерство на отбраната, през януари 2025 г. е извършен опит за атака с украински дрон срещу компресорна станция в района на Краснодар. Москва определи този инцидент като „акт на енергиен тероризъм“. Атаката съвпадна с периода, в който Украйна отказа да поднови договора си за транзит на руски газ.

Освен военните рискове, съществуват и разследвания за опити за саботаж. Германски медии, включително „Ди Цайт“, съобщават за твърдения на германски разследващи органи, че Украйна е планирала действия срещу газопровода паралелно с операциите срещу „Северен поток“ през 2022 г. Тези събития поставят въпроса за физическата сигурност на енергийните коридори, които пресичат региона.

Значението за България и региона

За българските потребители и икономика „Балкански поток“ не е просто транзитно съоръжение, а част от по-широката мрежа, която захранва страната и съседните държави. С пренасочването на потоците от Украйна към Турция, България се утвърди като ключова точка в разпределението на газа за Централна Европа. Това обаче поставя страната в центъра на сложни енергийни зависимости, особено в контекста на отказа на Европа от руски енергийни ресурси.

Към днешна дата капацитетът на тръбопровода остава натоварен, а ролята на България като транзитна държава продължава да бъде обект на дебати в европейските институции. Всяка промяна в геополитическата ситуация или в доставките през Черно море пряко влияе върху енергийната стабилност на държавите, разчитащи на този маршрут. Българската инфраструктура остава критично звено, което свързва пазарите на Турция, Сърбия и Унгария, запазвайки своята функционалност въпреки ескалиращото напрежение в Черноморския басейн.