Държавната агенция за бежанците отчита спад на молбите за закрила у нас

През 2025 година броят на хората, потърсили международна закрила в България, бележи рязък спад от около 70 процента спрямо предходната 2024 година, сочат данните на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Тази тенденция се вписва в по-широката европейска картина, където данните на Агенцията в областта на убежището (EUAA) показват намаление на молбите за закрила в страните от Европейския съюз, Норвегия и Швейцария с близо една пета за същия период. На този фон регистрационно-приемателните центрове у нас, разположени в София, Харманли и село Баня, продължават своята специфична дейност по регистрация, настаняване и провеждане на процедури, съобразявайки се с променящата се обстановка както на външните граници на съюза, така и с новата правна рамка на общността.

Структурата на приема и работата на центровете

Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е специализираният орган, който ръководи държавната политика по предоставяне на международна закрила в страната. Работата се организира в специализирани регистрационно-приемателни центрове (РПЦ), сред които са тези в столицата, в град Харманли и в село Баня. В тези звена се извършват дейности по настаняване, здравни прегледи, регистрация и интервюта с чужденците, изразили желание за закрила.

В центровете се организират и различни интеграционни и обучителни инициативи, като например курсове по български език за настанените лица, провеждани в сътрудничество с ръководството на агенцията. Председателят на ДАБ редовно инспектира материалната база в столицата и останалите градове, като акцент се поставя върху сигурността и спазването на процедурните правила. Самата процедура изисква прецизна проверка на самоличността и обстоятелствата, поради които чужденците търсят закрила на българска територия.

Европейският контекст и спадът на миграционния натиск

Намаляването на молбите за закрила в България през 2025 година съвпада с общоевропейски тенденции, отчетени от Frontex и EUAA. Данните на европейската гранична агенция показват, че през 2025 година незаконните преминавания на външните граници на Съюза са намалели с 26 процента спрямо 2024 година, достигайки най-ниското си ниво от 2021 година насам. Натискът по различните маршрути се променя динамично, като централното Средиземноморие остава най-използваният път, въпреки лекото му свиване.

На свой ред EUAA отчита около 822 000 молби за убежище в европейските държави през 2025 година, което представлява спад от почти една трета спрямо пика през 2023 година. Намалението е водено предимно от по-малкия брой кандидати от Сирия, Бангладеш и Турция, макар молбите от други държави да бележат ръст. Въпреки спада, EUAA и Frontex предупреждават, че геополитическата динамика остава несигурна и евентуални нови кризи могат бързо да обърнат посоката на тенденцията.

Новото начало с Пакта за миграция и убежище

От лятото на 2026 година в страните членки започна пълното прилагане на дългоочаквания Пакт за миграция и убежище, след двугодишен преходен период след приемането му. Новата рамка въвежда задължителен скрининг на всички нередовно пристигнали лица по външните граници на съюза в рамките на седем дни, включващ проверка на самоличността, сигурността, здравето и уязвимостта. За хората, намерени във вътрешността на територията, срокът за скрининг е три дни.

Пактът въвежда и специални гранични процедури за определени категории кандидати, например такива с нисък процент на одобрение на молбите или потенциални рискове за сигурността. Създаден е и механизъм за постоянна задължителна солидарност, който дава гъвкави опции на държавите членки като преместване на лица, финансови вноски или друга логистична подкрепа. От своя страна, неправителствените организации и академичните среди отправят критики към строгите правила за граничния контрол и връщането на отхвърлените кандидати.

Значението за България и бъдещите предизвикателства

За българското общество и институции промените означават адаптация към изцяло нови стандарти при обработката на документите и управлението на миграционните потоци. Въпреки че през 2025 година броят на новопристигналите е намалял значително спрямо предходните години, страната остава външна граница на Европейския съюз и трябва да прилага новите европейски изисквания без забавяне.

Работата на ДАБ и нейните поделения в Харманли, София и Баня продължава под знака на новите правила за бързина и сигурност. Предстои да се види как функционирането на механизма за солидарност и строгите гранични процедури ще се отрази на практическото ежедневие в приемателните центрове. Държавата разчита на сътрудничеството с европейските агенции, за да поддържа контрол и предвидимост при управлението на чуждестранните граждани, потърсили закрила у нас.