Миграцията към Европа в числа: как да четем статистиката на Frontex и ДАБ

През 2025 година Европейският съюз отчита спад от 26 процента на незаконните преминавания на външните граници спрямо предходната година по данни на агенция Frontex. Регистрираните около 178 000 случая представляват най-ниското ниво от 2021 година насам, като този брой е по-малък от половината на общите резултати, отчетени през 2023 година. Въпреки низходящата тенденция, експертите от европейската агенция отбелязват, че геополитическата динамика остава несигурна, а миграционните потоци могат бързо да се пренасочват между различните маршрути. На този фон в Европейския съюз влиза в сила новият Пакт за миграцията и убежището, който променя правилата за регистрация и солидарност между държавите членки.

Разбирането на тези мащабни процеси изисква ясен поглед върху методологията зад официалните доклади и институционалните източници. Публичните данни невинаги отразяват реалния брой на хората, които се движат към Европа, тъй като официалните статистики често отчитат отделни събития, а не физически лица.

Какво реално измерват различните институционални статистики

Официалните данни за миграцията в Европа идват от различни европейски и национални институции, които следят отделни етапи от процеса. Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex следи незаконните преминавания извън официалните контролно-пропускателни пунктове. Важно е да се знае, че тези цифри отразяват брой засечени преминавания, а не брой хора. Един и същ човек може да бъде регистриран повече от веднъж при опити за преминаване на границата.

Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA) отчита молбите за международна закрила в страните от ЕС, както и в Норвегия и Швейцария. Данните на EUAA показват административната тежест върху националните системи, но те не съвпадат автоматично с броя на влезлите през границите лица. В България националната Държавна агенция за бежанците (ДАБ) следи молбите за закрила на местно ниво.

Тенденцията през периода 2023–2025 година

През последните няколко години европейските статистически данни показват последователно намаляване на миграционния натиск спрямо пиковите стойности от 2023 година. Според докладите на Frontex, Централният средиземноморски маршрут остава най-използваният път към Европа, вътам малко над 66 318 регистрирани случая през 2025 година, което представлява лек спад от 1 процент на годишна база. Общата картина обаче се променя в зависимост от конкретния регион и геополитическите фактори в държавите на произход.

На ниво европейски държави общият брой на молбите за убежище през 2025 година достига около 822 000, което е с 19 процента по-малко в сравнение с 2024 година и с близо една трета под нивата от 2023 година. Според анализите на EUAA този спад се дължи основно на по-малкия брой подадени молби от граждани на Сирия, Бангладеш и Турция. В същото време се наблюдава увеличение на молбите от други държави, като например нарастване при гражданите на Афганистан, сред които преобладават жени, намиращи се вече в страните от ЕС+, както и повишаване на броя на молбите от Венецуела. Общият процент на признаване на закрила в европейското пространство остава около 29 процента през 2025 година.

Ситуацията в България през погледа на Държавната агенция за бежанците

Националният контекст в България следва общата европейска тенденция към успокояване на миграционния натиск през разглеждания период. Председателят на Държавната агенция за бежанците Иван Иванов съобщава в официално изявление през януари 2026 година, че през предходната 2025 година в страната са потърсили международна закрила с около 70 процента по-малко хора в сравнение с 2024 година.

Въпреки липсата на пълна предварителна годишна статистика в кратките обобщения на агенцията, регулярните доклади на институцията следят процедурите по предоставяне на статут. Данните на ДАБ показват пряка връзка между регионалните маршрути на движение и натовареността на националната администрация за прием и настаняване.

Новият Пакт за миграцията и убежището и промените от юни 2026 година

От 12 юни 2026 година в страните членки на Европейския съюз започва официалното приложение на приетия през май 2024 година Пакт за миграцията и убежището. Новата нормативна рамка въвежда задължителна предварителна проверка на всички лица, които пристигат незаконно на външните граници на съюза. Тази проверка включва регистрация, установяване на самоличност, както и задължителни контролни мерки за сигурност, здраве и уязвимост. Сроковете за провеждане на тези процедури са фиксирани на седем дни при външните граници и до три дни за лица, установени във вътрешността на територията на страните членки.

Пакетът от нови правила въвежда и специални гранични процедури за определени категории кандидати, включително лица с нисък процент на признаване на закрила или такива, които представляват риск за сигурността. Създава се и постоянен механизъм за задължителна солидарност, който дава гъвкави възможности на държавите членки да избират между преместване на лица, финансови вноски или друг вид оперативна подкрепа. В условия на криза рамката предвижда ускорени процедури за убежище и връщане с допълнителна помощ от агенциите EUAA и Frontex. Неправителствени организации и академични среди отправят критики към новите строги правила за границите и връщането, оспорвайки тяхната ефективност и въздействие върху правата.

Честният прочит на числата: какво остава скрит от статистиката

Работата с миграционни данни изисква внимание към детайлите, защото сухите числа понякога създават подвеждащи впечатления. Основният проблем при анализа на данните на Frontex е разликата между засечено незаконно преминаване и реален брой чуждестранни граждани. Един мигрант може да бъде засечен няколко пъти при придвижването си през различни държави или граници, което изкуствено увеличава статистическите отчети.

Показателите за молбите за убежище от своя страна показват административната активност на институциите, но не отчитат факта, че част от кандидатите напускат територията на съответната държава, преди процедурата им да бъде официално приключена. Европейските агенции предупреждават, че спадът в статистиката през 2025 година представлява временно сливане на геополитически фактори, а не окончателен поврат. Ескалация на конфликти в региони близо до Европа може бързо да промени посоката на тенденциите.