Спорът за президентските помилвания разклаща доверието в институциите

Спорът около упражняването на конституционното правомощие за помилване на осъдени лица се превърна в сериозен политически сблъсък у нас. Повод за напрежението стана казусът с освобождаването на петричкия наркотрафикант Огнян Атанасов – Ескобар. Процедурата по неговото помилване завърши при служебния кабинет на Гълъб Донев с издаването на указ, след като преди това бяха представени медицински документи за тежко здравословно състояние. По-рано през октомври Mediapool публикува видеозапис от болницата на затвора, който показва как Огнян Атанасов – Ескобар се бие с друг затворник и изглежда в много добра форма, само две седмици преди да бъде помилван.

Конституционни правомощия и институционална непрозрачност

Според българската Конституция държавният глава има право да отменя изцяло или частично изтърпяването на наказания чрез института на помилването. На практика обаче този процес се подготвя от специална комисия към президентството, чиято работа в миналото е била обект на обществени дебати. По данни на независими експерти от „Програма Достъп до информация“ имената на членовете на подобни колективни органи не представляват защитени лични данни, тъй като става въпрос за публична дейност. Въпреки това от президентството първоначално отказаха да предоставят пълната информация на определени медии, позовавайки се на регламенти за защита на личните данни, което предизвика обвинения в двоен стандарт и произвол.

Парламентарни сблъсъци и бойкот на заседанията

Политическата реакция в Народното събрание доведе до блокиране на работата на институцията по темата. По инициатива на ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Демократична България" бяха насрочени извънредни заседания за изслушване на редица отговорни лица. Сред поканените бяха главният директор на ГДИН главен комисар Ивайло Йорданов, началникът на Софийския затвор старши комисар Светослав Пенов, Васил Кордев, ръководил затвора през ноември и декември 2022 г., началникът на сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН, лекарят, изготвил медицинското заключение, председателят на ДАНС, председателят на Комисията по помилването към президента, главният секретар на МВР, директорът на ГДБОП и директорът на специализираната болница към затвора в София. Липса на кворум заради отсъствието на мнозинството от депутатите на “Прогресивна България“ провали второто насрочено извънредно заседание.

Представители на опозицията обвиниха управляващите, че избягват изясняването на случая и поставят "чадър" над президента Илияна Йотова. ПБ бойкотира и промени в закона, които щяха да доведат до публикуване на всички укази за помилване, издадени от президентството след 1991 година. Според критиците подобно поведение задълбочава усещането за липса на прозрачност и поставя под съмнение обективността при взимането на решения от подобен мащаб.

Отражение върху общественото доверие

Скандалът разкрива сериозни дефицити в контролните механизми при изпълнението на наказанията и съдебната власт в България. Общественият интерес изисква максимална яснота около критериите, по които се решава преждевременното освобождаване на лица с тежки присъди за организирана престъпност. Липсата на ясни мотиви и закритият характер на работата на помилвателната комисия създават предпоставки за съмнения в задкулисни влияния.

За да се възстанови нормалния диалог и авторитетът на държавните органи, е необходимо пълно разкриване на фактите около медицинските документи и евентуалния натиск върху експертите. В противен случай институционалното доверие остава силно засегнато от съмненията за политически чадър и неясноти около упражняването на едно от най-личните правомощия на държавния глава.